Бременността е период на радост, но и на много въпроси. Какви изследвания предстоят? Кога се правят? Какво показват резултатите?
Редовното проследяване помага да се наблюдават здравето на майката, растежът на бебето и развитието на бременността. Графикът не е напълно еднакъв за всяка жена – акушер-гинекологът може да назначи допълнителни прегледи според медицинската история, протичането на бременността и установените рискови фактори.
Какво се проследява при редовните прегледи
- телесното тегло;
- кръвното налягане;
- обиколката на корема;
- растежът и биометрията на плода;
- сърдечната дейност на бебето;
- общото състояние на бъдещата майка.
Тези показатели помагат на лекаря да прецени дали бременността се развива нормално и дали са необходими допълнителни изследвания.
Първи триместър: началото на проследяването
4–5 гестационна седмица
Домашният тест може да покаже наличие на бременност. При прегледа лекарят определя дали бременността се развива в маточната кухина и уточнява приблизителния гестационен срок.
Когато прегледът е направен твърде рано, е възможно все още да не се виждат всички очаквани структури. Това невинаги означава проблем – лекарят може да препоръча контролен преглед.
6–8 гестационна седмица
Чрез ултразвуково изследване обикновено може да се установи сърдечната дейност на ембриона. Уточняват се срокът на бременността, броят на плодовете и мястото на развитие на бременността.
8–10 гестационна седмица
Провеждат се акушерска консултация и пелвиметрия, а до 10-ата гестационна седмица е добре бременността да бъде регистрирана за женска консултация.
Начални лабораторни изследвания
В началото на бременността се назначава основен пакет от лабораторни изследвания. Точният му състав се определя от наблюдаващия лекар.
Кръвна картина и показатели за обмяната
- пълна кръвна картина;
- желязо и феритин;
- кръвна група и Rh фактор;
- кръвна захар;
- показатели за кръвосъсирването;
- калий, натрий, магнезий и хлор – при необходимост.
Пълната кръвна картина и изследването на желязото помагат за установяване на анемия. Кръвната група и Rh факторът са важни за определяне на необходимостта от допълнително проследяване при Rh-отрицателна бъдеща майка.
Бъбречна, чернодробна и щитовидна функция
Според преценката на лекаря могат да бъдат изследвани креатинин и урея, чернодробни ензими, общ белтък, албумин, билирубин, TSH и други показатели на щитовидната жлеза.
Урина
Изследват се урина и седимент, а при необходимост се прави и уринна култура. Така могат да бъдат открити инфекция на пикочните пътища, наличие на белтък, глюкоза или други промени, които изискват проследяване.
Скрининг за инфекции
В началото на бременността могат да бъдат назначени изследвания за хепатит B, HIV, хепатит C, сифилис, влагалищен секрет и други инфекции според медицинската история и индивидуалния риск.
Цитонамазка
Онкопрофилактична цитонамазка може да бъде направена при първото посещение, ако няма актуален резултат и лекарят прецени, че изследването е необходимо.
Ранен пренатален скрининг
Около 11–13 гестационна седмица и 6 дни може да бъде извършен комбиниран ранен скрининг. Той включва подробен ултразвуков преглед и, когато е избран този метод, кръвно изследване на майката. Целта е да се оцени вероятността за някои хромозомни аномалии и да се направи ранна оценка на развитието на бебето.
Важно е да се знае, че скрининговият тест определя вероятност, а не поставя диагноза. При повишен риск лекарят обсъжда необходимостта от допълнителни изследвания.
Неинвазивният пренатален тест – NIPT – изследва свободна фетална ДНК в кръвта на майката. Той има висока чувствителност за някои чести хромозомни аномалии, но също е скринингов, а не диагностичен тест.
Втори триместър
14–16 гестационна седмица
Провеждат се акушерска консултация и ултразвуков преглед. Проследяват се растежът на бебето, неговата сърдечна дейност и състоянието на бъдещата майка.
17–20 гестационна седмица при Rh-отрицателна майка
При Rh-отрицателна кръвна група може да бъде назначено изследване за антиеритроцитни антитела. Последващият график се определя от акушер-гинеколога.
Около 20 гестационна седмица
Може да се направи контролна пълна кръвна картина и изследване на урина.
20–22 гестационна седмица: фетална морфология
Феталната морфология е подробен ултразвуков преглед на органите и системите на бебето. Оценяват се мозъкът, лицето, гръбначният стълб, сърцето, коремните органи и крайниците. Проследяват се също растежът на плода, разположението на плацентата и количеството околоплодна течност.
20–24 гестационна седмица: фетална ехокардиография при показания
Феталната ехокардиография представлява специализирано изследване на сърцето на бебето. Тя не е необходима при всяка бременност и се назначава при определени рискови фактори или съмнение, установено при ултразвуковия преглед.
24–28 гестационна седмица: изследване за гестационен диабет
В този период често се прави орален глюкозо-толерантен тест. Той показва как организмът обработва глюкозата и помага за откриване на гестационен диабет. При наличие на рискови фактори лекарят може да назначи изследването и по-рано.
Трети триместър
24–26 гестационна седмица
Провеждат се акушерска консултация и ултразвуков преглед. Оценяват се растежът на плода, плацентата, околоплодната течност и общото състояние на майката.
Около 30 гестационна седмица
Обичайно се правят контролна пълна кръвна картина и изследване на урина.
30–32 гестационна седмица
При необходимост може да бъде направена късна фетална морфология. Доплерово изследване се назначава, когато е необходимо да се оцени кръвотокът между майката, плацентата и бебето.
След 32 гестационна седмица
Може да започне запис на сърдечната дейност на бебето чрез нестрес тест – NST, известен още като кардиотокографски запис.
В книжката „Девет месеца любов“ е посочен ориентировъчен график през две седмици след 32-рата гестационна седмица, а между 36-ата и 38-ата седмица – ежеседмично. Конкретната честота се определя от наблюдаващия лекар.
34–35 гестационна седмица
Провеждат се акушерска консултация и ултразвуков преглед.
36–38 гестационна седмица
Прегледите обикновено стават по-чести. Проследяват се положението и растежът на бебето, сърдечната дейност, количеството околоплодна течност и готовността за раждането.
В края на бременността лекарят може да назначи и микробиологично изследване за стрептококи от група B, както и други изследвания, необходими за постъпване в избраното лечебно заведение.
Кои изследвания не са необходими при всяка бременност
В интернет често се срещат дълги списъци с лабораторни и генетични тестове. Това не означава, че всяка бъдеща майка трябва да направи всички тях.
Допълнителни изследвания могат да се назначат при хронично заболяване, проблем при предходна бременност, многоплодна бременност, отклонение при ултразвуков преглед, фамилна обремененост, повишен риск от гестационен диабет или прееклампсия, съмнение за инфекция или отклонения в лабораторните показатели.
Важно е да запомниш
Графикът е ориентир, а не универсално правило. Нормално е две бременни жени да получат различни назначения, защото всяка бременност има собствен ход.
Не пропускай планираните прегледи и носи всички резултати със себе си. Ако не разбираш защо е назначено дадено изследване или какво означава резултатът, попитай наблюдаващия лекар, преди да търсиш обяснение в интернет.
Редовното проследяване не е повод за притеснение. То е начин навреме да получиш необходимата грижа за себе си и за своето бебе.
Материалът има информативен характер и не замества прегледа и индивидуалните препоръки на акушер-гинеколог.
Източници
Тази статия има информационен характер и не замества прегледа, диагнозата или индивидуалните препоръки на квалифициран медицински специалист.
