Сърцебиенето е усещане, че сърцето бие по-бързо, по-силно, неравномерно или сякаш „прескача“. Понякога трае само няколко секунди, друг път се повтаря или продължава по-дълго. Може да се усеща в гърдите, шията или гърлото и невинаги означава, че сърдечният ритъм действително е опасно нарушен.
На 29 септември отбелязваме Световния ден на сърцето, а мотото на кампанията през 2026 г. е „Не пропускай нито един удар“. То напомня, че профилактиката не започва едва при болка. Кръвното налягане, кръвната захар, липидите, бъбречната функция и част от лабораторните отклонения могат да останат без ясни симптоми, докато постепенно повишават сърдечносъдовия риск.
Сърцебиенето обаче не трябва автоматично да се обяснява нито със „слабо сърце“, нито само със стрес. Значение имат моментът на появата, продължителността, пулсът, придружаващите симптоми, лекарствата и общото здравословно състояние.
Как може да се усеща сърцебиенето
Хората го описват по различен начин:
- силно туптене в гърдите;
- много бърз пулс;
- неравномерни удари;
- кратко „спиране“, последвано от по-силен удар;
- пърхане или трептене в гърдите;
- пулсация в гърлото или шията.
Усещането само по себе си не показва причината. При някои хора ритъмът е нормален, но ударите се усещат по-силно. При други може да има екстрасистоли, тахикардия или друг вид аритмия, която се установява с ЕКГ или продължително записване на ритъма.
Чести причини, които не започват от самото сърце
Сърдечният ритъм реагира на много процеси в организма. Сред честите провокиращи фактори са:
- силен стрес, тревожност или паническа атака;
- недоспиване и преумора;
- повече кафе, енергийни напитки, никотин или алкохол;
- температура, обезводняване или интензивно физическо натоварване;
- лекарства за настинка с деконгестант, някои инхалатори, стимуланти и хранителни добавки;
- анемия или недостиг на желязо;
- недостиг на витамин B12, включително когато е довел до анемия;
- повишена функция на щитовидната жлеза;
- промени в калия, натрия, магнезия или други електролити;
- ниска кръвна захар при определени обстоятелства.
Това са възможности, а не диагноза по списък. Един и същ симптом може да има различен произход, а понякога няколко фактора действат едновременно — например недоспиване, повече кофеин и железен дефицит.
Кога причината може да е свързана със сърцето
По-внимателна оценка е необходима, когато сърцебиенето:
- започва внезапно и пулсът е много бърз или отчетливо неравномерен;
- се повтаря без ясен провокиращ фактор;
- се появява при физическо усилие;
- е съчетано със замайване, прималяване или припадък;
- възниква при човек с известно сърдечно заболяване;
- се придружава от болка или тежест в гърдите, задух, студена пот или необичайна слабост;
- има фамилна история за внезапна сърдечна смърт или сериозна аритмия.
Възможните сърдечни причини включват различни аритмии, клапно заболяване, кардиомиопатия, сърдечна недостатъчност или исхемична болест. Те не могат да бъдат разграничени само по начина, по който човек описва ударите.
Какво да запишете, ако епизодите се повтарят
Краткият дневник често дава повече информация от общото „понякога ми прескача сърцето“. Отбелязвайте:
- дата и приблизителен час;
- какво сте правили непосредствено преди епизода;
- колко време е продължил;
- измерения пулс и дали е бил равномерен;
- кръвното налягане, ако разполагате с апарат;
- кафе, алкохол, никотин, лекарства или добавки през деня;
- придружаващи симптоми като болка, задух, замайване или слабост.
Запис от часовник или телефон може да бъде полезен за лекаря, но не заменя медицинското ЕКГ и не поставя самостоятелно диагноза.
Кои изследвания могат да помогнат при сърцебиене
Изследванията се подбират според възрастта, оплакванията, придружаващите заболявания и прегледа. Не е необходимо всеки човек да изследва всички показатели. Често обсъжданите групи са:
Пълна кръвна картина, феритин и желязо
Пълната кръвна картина може да покаже анемия, а феритинът да даде информация за запасите от желязо. Железният дефицит може да съществува и преди хемоглобинът да спадне отчетливо. Когато до тъканите достига по-малко кислород, организмът може да компенсира с по-бърз пулс, умора и задух при усилие.
Серумното желязо се променя през деня и не трябва да се тълкува самостоятелно. При необходимост лекарят може да добави трансферин, общ желязосвързващ капацитет или трансферинова сатурация.
Витамин B12
Недостигът на витамин B12 може да причини мегалобластна анемия, умора, задух и сърцебиене. Неврологични прояви като изтръпване, промени в чувствителността или равновесието могат да се появят и без изразена анемия. Затова резултатът се разглежда заедно с кръвната картина, симптомите, храненето, лекарствата и възможните проблеми с усвояването. Кои са признаците на недостиг на витамин B12 и кой е по-застрашен, разглеждаме в отделна статия.
В HealthyMed в момента е активен пакет за витамин D и витамин B12. Той може да даде информация за нивата на двата витамина. Отклоненията и необходимостта от прием на добавки се обсъждат според индивидуалния резултат.
TSH и свободен T4
Повишената функция на щитовидната жлеза може да ускори пулса и да причини треперене, изпотяване, непоносимост към топлина, промени в теглото и тревожност. TSH обичайно е началният лабораторен показател, а свободният T4 и допълнителните изследвания се назначават според резултата и клиничната картина. Повече за признаците на повишена и намалена функция на щитовидната жлеза ще откриете в отделна статия.
Калий, натрий и магнезий
Електролитите участват в образуването и провеждането на електрическите импулси в сърцето. Отклонения могат да настъпят при повръщане, диария, обезводняване, бъбречни заболявания, прием на диуретици или неправилна употреба на добавки. Самоволният прием на калий или магнезий не е безопасен заместител на изследване и медицинска преценка.
Кръвна захар и HbA1c
Кръвната захар на гладно и HbA1c подпомагат откриването на предиабет и диабет — важни дългосрочни сърдечносъдови рискови фактори. Те не доказват причината за отделен епизод на сърцебиене, но са съществена част от профилактичната оценка.
Креатинин, eGFR и изследване на урина
Бъбречната и сърдечносъдовата система са тясно свързани. Креатининът се използва за изчисляване на eGFR, а албуминът в урината може да покаже ранно бъбречно засягане. Хроничното бъбречно заболяване повишава сърдечносъдовия риск и може да влияе върху електролитите и избора на лечение.
Профилактични изследвания за сърдечносъдов риск
Лабораторната профилактика не предсказва точния ден на бъдещ инфаркт. Тя помага да бъдат открити и управлявани фактори, които с времето увреждат съдовете и сърцето.
Основната оценка може да включва:
- общ холестерол, LDL, HDL, non-HDL и триглицериди — за липидния профил и риска от атеросклероза;
- кръвна захар на гладно и HbA1c — за откриване на нарушения във въглехидратната обмяна;
- креатинин и eGFR, а при подходящи пациенти и албумин/креатинин в урина — за бъбречната функция;
- калий, натрий и хлориди — за електролитния баланс;
- пълна кръвна картина — за анемия и други отклонения;
- чернодробни показатели според здравословното състояние и използваното лечение;
- липопротеин(a) поне веднъж в зряла възраст, особено при ранни сърдечносъдови събития в семейството или неочаквано висок риск.
Кръвното налягане, тютюнопушенето, обиколката на талията, движението, храненето, сънят и фамилната история са също толкова важни. Резултатите трябва да се оценяват като общ рисков профил, а не като отделни числа.
Всички изброени показатели — кръвна картина, феритин и желязо, витамин B12, TSH и свободен T4, електролити, кръвна захар, HbA1c, липиден профил, показатели за бъбречна функция, както и посочените генетични изследвания — могат да бъдат направени в HealthyMed на ул. „Бяло поле“ №12, без предварително записване на час. Пълния списък, условията за пробовземане и необходимата подготовка ще откриете в страницата ни за лабораторни изследвания.
Може ли генетично изследване да покаже риск от инфаркт
Генетичният резултат не предсказва дали и кога конкретен човек ще получи инфаркт. Той може да покаже наследствена предразположеност, която се оценява заедно с фамилната история, възрастта, кръвното налягане, тютюнопушенето, липидния профил, кръвната захар, бъбречната функция и начина на живот.
Сред предлаганите видове генетични изследвания, свързани със сърдечносъдовия и тромботичния риск, са:
- генетичен тест за риск от ранна коронарна болест на сърцето — насочен към наследствената предразположеност към по-ранно развитие на заболяване на коронарните артерии;
- полиморфизъм I/D в гена за ангиотензин-конвертиращия ензим (ACE) — генетичен вариант, който може да бъде разглеждан в контекста на кръвното налягане и сърдечносъдовия риск, но не поставя диагноза;
- генетични панели за предразположение към тромбоза, които според обхвата могат да включват варианти във Factor V Leiden, Prothrombin G20210A, PAI-1, MTHFR C677T и A1298C, Factor XIII, Factor VII, FGB, ITGA2 и ITGB3.
Тези изследвания не са взаимозаменяеми. Тестът за ранна коронарна болест е насочен към наследствена предразположеност към атеросклеротично заболяване, докато тромбофилните панели разглеждат варианти, свързани главно със склонността към образуване на съсиреци.
Връзката между наследствената тромбофилия и обичайния атеросклеротичен инфаркт при възрастни е ограничена и нееднозначна. Factor V Leiden и Prothrombin G20210A са установени рискови фактори най-вече за венозна тромбоза, а наличието на вариант в MTHFR, PAI-1 или друг отделен ген не означава автоматично висок риск от инфаркт. Затова широк панел „за всеки случай“ може да даде резултат, който звучи тревожно, без да променя медицинското поведение.
Генетична оценка е най-смислена, когато има ясна причина за нея — например коронарна болест или инфаркт в необичайно ранна възраст в семейството, повтарящи се или необясними тромбози, събитие в млада възраст или конкретно подозрение на кардиолог, хематолог или медицински генетик. Резултатът трябва да бъде разтълкуван от специалист, преди да се вземат решения за допълнителни изследвания, лекарства или хранителни добавки.
Дори при установена генетична предразположеност най-полезните следващи стъпки обикновено остават измерими: контрол на кръвното налягане, LDL холестерола и кръвната захар, отказ от тютюнопушене, движение, сън и лечение на установените рискови фактори. Отрицателният генетичен тест също не е гаранция за защита, защото голяма част от сърдечносъдовия риск не се обяснява с един генетичен вариант.
Кои маркери се използват при съмнение за инфаркт
Профилактичните показатели и изследванията при остър инфаркт имат различна задача. Холестеролът и кръвната захар оценяват дългосрочния риск, но не могат да потвърдят или изключат инфаркт в момента на появата на симптоми.
При съмнение за остър миокарден инфаркт водещият лабораторен маркер е високочувствителният сърдечен тропонин I или T. Той показва увреждане на сърдечния мускул, но повишението не е специфично единствено за инфаркт. Резултатът се тълкува спрямо симптомите, ЕКГ, времето от началото им и промяната при последователни измервания.
В определени ситуации могат да бъдат изследвани и:
- CK-MB — фракция на креатинкиназата, свързана в по-голяма степен със сърдечния мускул;
- обща креатинкиназа (CK) — може да се повиши и при увреждане на скелетната мускулатура, интензивно натоварване или травма;
- LDH и HBDH — ензими, които могат да се променят при тъканно увреждане, но са по-неспецифични и не заменят сърдечния тропонин.
Съвременната спешна оценка не се основава на един произволно взет кръвен тест. Високочувствителният тропонин и ЕКГ се използват в утвърдени диагностични алгоритми, често с повторно измерване през определен от медицинския екип интервал. Нормален резултат, получен прекалено рано след началото на симптомите, не бива да се използва самостоятелно за успокоение.
Тропонинът, CK-MB и останалите маркери за миокардно увреждане не са подходящи за домашен профилактичен скрининг при човек без остри симптоми. Ако има съмнение за инфаркт, правилното място е спешно отделение, а не изчакване пред лаборатория.
Как протича медицинската оценка
При повтарящо се, но стабилно сърцебиене лекарят може да назначи:
- преглед и измерване на пулс и кръвно налягане;
- 12-канално ЕКГ;
- Холтер ЕКГ за 24 часа или по-дълъг период;
- ехокардиография при показания;
- лабораторни изследвания според вероятната причина;
- допълнителна кардиологична оценка при рискови симптоми или отклонения.
Нормалното ЕКГ между два епизода не изключва краткотрайна аритмия. Затова честотата на оплакванията определя кой тип записване на ритъма е най-подходящ.
Източници
- World Heart Federation — World Heart Day 2026
- European Society of Cardiology — 2023 guidelines for acute coronary syndromes
- American Heart Association — Diagnosing a heart attack
- American Heart Association — 2025 acute coronary syndrome patient messages
- MedlinePlus — Heart palpitations
- European Society of Cardiology — Recommendations for cardiometabolic health checks
- NIH Office of Dietary Supplements — Vitamin B12
- Лаборатория ЛИНА — Медицинска генетика
- Лаборатория ЛИНА — Разширен панел за предразположение към тромбоза
- British Society for Haematology — Guideline for thrombophilia testing
- European Society of Cardiology — Clinical utility of polygenic risk scores
- Лаборатория ЛИНА — Тропонин I
- Лаборатория ЛИНА — CK-MB
Тази статия има информационен характер и не замества прегледа, диагнозата или индивидуалните препоръки на квалифициран медицински специалист.
