Накратко
- Паническата атака е внезапна вълна от силен страх с реални телесни усещания. Тя е страшна, но сама по себе си не е опасна за живота.
- Усещанията достигат връх и след това постепенно отслабват.
- Първи епизод, силна болка в гърдите, загуба на съзнание или тежък задух изискват лекарска оценка.
- При повтарящи се атаки помага психотерапия, особено когнитивно-поведенческа терапия.
Какво е паническа атака
Паническата атака е внезапна вълна от силен страх или дискомфорт, която може да възникне без очевидна опасност. Тялото реагира така, сякаш е в заплаха – сърцето ускорява, дишането се учестява, мускулите се напрягат. Усещанията са реални и често толкова силни, че човек мисли, че получава инфаркт, припада или губи контрол.
Възможни симптоми
- ускорен пулс или силно сърцебиене;
- стягане в гърдите и усещане за недостиг на въздух;
- треперене, изпотяване или втрисане;
- замайване, слабост или изтръпване;
- гадене и стомашен дискомфорт;
- усещане за нереалност;
- страх от смърт, припадък или загуба на контрол.
Някои от тези симптоми могат да се дължат и на други причини – вижте сърцебиене: кога е от стрес и кога е сигнал да потърсим лекар и жега, обезводняване или паник атака.
Паническа атака или паническо разстройство?
Една паническа атака не означава автоматично паническо разстройство. Много хора преживяват една или няколко атаки в труден период. За разстройство се говори, когато атаките се повтарят неочаквано и човекът започне да живее в постоянна тревога от нов епизод или да избягва места и ситуации. Тази преценка се прави от специалист.
Какво да направите по време на атака
Ако вече е изключена спешна медицинска причина и разпознавате познат модел:
- Останете на безопасно място. Ако шофирате, спрете встрани. Седнете, ако можете.
- Дишайте бавно и не насила. Не се опитвайте да поемете повече въздух – вместо това удължете издишването.
- Върнете се към околното. Опишете наум пет неща, които виждате, четири, които чувате, три, които усещате с тялото.
- Назовете случващото. Кажете си: „Това е паническа атака. Неприятно е, но ще мине.“
- Не бягайте веднага. Ако е безопасно, останете докато усещанията отслабнат. Така тялото се учи, че ситуацията не е опасна.
Как да помогнете на друг човек
- Останете до него и говорете спокойно и с кратки изречения.
- Не го карайте да „се стегне“ и не омаловажавайте страха му.
- Попитайте какво би му помогнало.
- Дишайте бавно заедно с него.
- Ако има съмнение за нещо сериозно, не чакайте – позвънете на 112.
Кога симптомите са спешни
Не приемайте автоматично всеки подобен симптом за паника. Потърсете спешна помощ на 112 при:
- първи подобен епизод;
- силна или необичайна болка в гърдите;
- загуба на съзнание или тежък задух;
- неврологични симптоми – изкривена уста, слабост в едната половина на тялото, затруднен говор;
- съмнение за физическо заболяване.
След атаката
- Дайте си време да се възстановите – умората след това е нормална.
- Запишете кога и къде стана и какво се случваше преди това. Това помага да забележите модели.
- Не започвайте да избягвате мястото или ситуацията – избягването често засилва страха.
- Сънят, движението и по-малко кофеин и алкохол намаляват общото напрежение.
Кога да потърсите психолог
Потърсете помощ, ако атаките се повтарят, ако живеете в страх от следващата или ако започвате да избягвате места, транспорт или хора. Психотерапията, особено когнитивно-поведенческата, помага да разберете какво се случва и постепенно да си върнете увереността. В някои случаи се обсъжда и медикаментозно лечение след лекарска преценка.
Можете да запишете консултация с психолог в HealthyMed – в кабинетите ни на Бяло поле и Лерин.
Свързани теми
- Високофункционална тревожност: когато отвън всичко изглежда наред
- 7 признака, че е време да потърсите психолог
- Психологично консултиране при стрес: какво да очаквате
Източници
Тази статия има информационен характер и не замества професионалната оценка, диагнозата или индивидуалните препоръки на квалифициран специалист.
